Идея и диктовка – Мишо – Фам Ван Виет
Реализация – Гергана Пожарски
Някъде много далеч, в междупланетното пространство, на милиони светлинни години от Земята, се намира една 10 пъти по – голяма планета, с 20 милиярда населяващи я същества – Таксигел. Нейният върховен вожд се нарича Крокскил. Таксигелците имат една от най – могъщите армии във Вселената и почти всяка планета в радиус от 10 милиона светлинни години от тях се страхуваше за сигурността си. Тяхната лоша слава се поддържаше и от хилядите имперски кораби, които кръстосваха космоса в търсене на плячка.
Кръстосвайки Вселената те се натъкваха на най – различни раси и планети и така, един ден ненадейно се озоваха с цяла ескадрила съвсем близко до Земята. Това вся голям ужас за жителите на планетата – да видят огромните чудовища, кацащи на земята. Таксигелците имаха невероятно мощна техника и успяха да пуснат сигнали, базирани на патотехнологии и така блокираха изцяло военната техника на хората.Нито един електоронен уред не можеше да бъде използван. Единствения начин, да се противопоставят бяха древните им бойни оръжия. Положението бе критично. Единственото решение бе да се търси помощ от другите планети, но да се изпрати зов за помощ бе невъзможно – нямаше техника, която да използват, нямаше уреди, с които да го изпратят. Земята бе изправена пред гибелна заплаха.
Един от най – старите военнокомандири на Земята си спомни, че в забравените военни скалдове има техника, която може да изпрати кратки викове за помощ, но тя бе безкрайно стара и ненадежна. В този момент, земляните решиха да организират групово нападение над враговете, за да отклонят вниманието от изпращането на сигналите за помощ. За съжаление, това се оказа една самоубийствена атака, която им донесе хиляди жертви и загуба на много добри войни, но все пак успяха да изпратят сигналите си за помощ. Надявайки се, зовът да стигне по – бързо до Тактун, земляните се скриха и зачакаха.
След доста перипети и благодарение на голяма доза случайност, Гейшън, Мисаки и полковниците им получиха съобщението за нападението и молбата за помощ. Реакцията на кралицата беше почти мигновенна. Тя изпрати спешни сигнали към всички предводители на Върховния главнокомандващ щаб. Въпреки сериозността и спешността на ситуацията, съвещанието продължи няколко часа. Нямаше как да се вземе бързо решение, защото насреща бяха Таксигелците – най – страшната армия във Вселената. Взе се решение да се потърси помощ от Астрофикс, една от приятелските планети. Астрофикците откликнаха мигновенно, но чисто технологически се изискваше време, бойните им ескадрили да достигнат до тактун, а от там и до Земята. За 24 часа Гейшън и Масаки успяха да върнат от поход и сестра си Наташа, сформирайки една силна и добре подготвена войска, събирйаки всичкия си наличен боен арсенал – от малките бойни патрули, които обикаляха Тактун, до големите междугалактически флотилии, с които водеха битки за оцеляване. Единодушно бе решено, начело на обединеното военнообразувание да застане Масаки – най опитния войн на Вселената, спечелил повече битки и победил повече насешственици от всяко друго живо същество.
И така, около 30 часа след получаване на сигнала запомощ, Обединението започна прехода си към планетата на земляните, в отчаяни молитви да не са закъснели и на Земята да имат все още дори и минимален шанс за спасение от чудовищната заплаха, надвиснала над тях.
А там положението бе пагубно.......
Следва продължение.........
петък, 8 януари 2010 г.
Тактун 2
Идея и диктовка – Мишо – Фам Ван Виет
Реализация – Гергана Пожарски
32 универсални години след създаването на Междупланетната Федерация и 30 – след като земната кралица Гейшън беше избрана единодушна за върховен неин управляващ, настъпиха времена на изпитания, които без малко да сложат край на все още крехкото междупланетно обединение.
Беше точно по времето, когато подготовката за честванията на Деня на Кралицата бяха в разгара си, а Тактилия – бивша столица на Тактун, и настояща на Федерацията, грееше в цветовете на обединението – зелено, червено и златно, когато централния комуникативен преобразувател завибрира и започна да предава отчаяния зов за помощ на жителите на планетата Астрофикс. Съобщението беше кодирано и при преобразуването се губеше голяма част от детайлите, но това, което недвусмислено ставаше ясно, беше, че Астрофикс е нападната от ксиликалците-върколаци, които само за няколко часа са преодолели напълно както орбиталната, така и наземната защита, прониквайки в сградите на планетното управление и трансформирайки по-голямата част от жителите на планетата. Последните оцелели защитници от армията на Астрофикс, както и няколкото оцелели звездолети от представителната им военна флотилия, са намерили убежище в кратера на Якунга – огромния вътрешен вулкан в западното полукълбо на планетата и с единствения си останал комуникативен преобразувател са успели да изпратят обърканото съобщение, в което молят Междупланетната Федерация да ги защити. Принц Мхарилекси – бивш тактунски главен Изследовател на междузвездните пространства и планетни обиталища и настоящ Презвитер по политическите въпроси във федералното правителсто, взе дипломатически правилното решение да не безпокои Гейшън преди да е проучил основно информацията. След като я проучи обаче, нямаше как да не я обезпокои.
До този момент жителите на планетата Ксиликал не бяха възприемани като заплаха за мира, въпреки че отказаха да се присъединят към Федерацията. Останалите раси се отнасяха с подчертано пренебреженние към тях, смятайки ги за не особено интелигентни и категорично грозни темерути, които стават единствено за обслужващ персонал, и то, ако няма никакви други кандидати. Причина за това отношение можеше да се търси и във факта, че ксиликалците притежаваха една стряскаща способност – при силни емоционални афекти, те можеха да проникнат директно в онази част на всяко съзнание, където се генерираха волевите структури на личното Аз и така да ги преобразуват, че съответната личност да загуби всякаква представа за идентичност и да престане да функционира свободно. Трансформираните се превръщаха в нещо като мудни зомбита, които реагираха само на конкретни първични стимули, свързани с оцеляването – хранеха се, при наличие на храна, отдръпваха се при явна заплаха за живота им и се тъпчеха един в друг, ако изпитваха студ, но през по-голямата част от времето стояха неподвижни, вперили празен поглед пред себе си. За околните, те изглеждаха като изключени. До този момент, бяха регистрирани не повече от няколко десетки подобни случаи на трансформация и се смяташе, че ксиликалците я извършват спонтанно, без предварителен умисъл, а по-скоро като реакция на неконтролируем афект. Въпреки това, поради тази си способност, останалите раси ги наричаха върколаци и определено избягваха контактите си с тях. Сега обаче, стана ясно, че те можеха да контролират тази си способност за енергийно изсмукване, защото, според съобщението получено от Астрофикс, 90 % от жителите на планетата бяха трансформирани. Последните снимки, направени от една от оцелелите спътникови бази около Астрофикс, показваха огромни струпвания от астрофикси, а техниката не регистрираше нито едно движение от тяхна страна – очевидно ставаше въпрос за трансформирани. Малко преди предаването от спътника да спре окончателно (явно унищожен от от намиращите се в орбита ксиликалски кораби), стана ясно, че основните военни части на нападателите, са съсредоточени около пещерите на кратера Якунга. Явно целта беше тоталното унищожаване на оцелелите астрофикси.
- Трябва да прекратим подготовката за тържествата – взе решение Мхарилекси. – Кралица Гейшън трябва да бъде уведомена за случващото се.
След като изслуша краткия обзор на ситуацията, Гейшън взе крайно решение: обявяване на тревога 6-та степен – най-високата от всички и до този момент хипотетична, която можеше да се обяви само в случай на пряка заплаха за съществуването на междупланетната цивилизация. Пълчищата трансфирмирани астрофикси от спътниковите снимки, бяха достатъчно основание за това й решение.
Въпреки това, всичко трябваше да протече напълно секретно. Празничните знамена в Тактилия не трябваше да бъдат сваляни, украсата – не трябваше да се прибира, честванията – засега да не се отлагат. Гейшън изрично нареди брат й, изпълняващ длъжността Министър на отбраната на Федералното правителство и намиращ се на проучвателна мисия в покрайнините на мъглявината Амбър в съзвездието Двоен колан, да не бъде известяван засега. Причината, която тя изтъкна беше, че той трябва да довърши мисията си, но всъщност на нея й се искаше отново да му докаже, че от двамата, тя е по-добрия стратег в рискови ситуации. (Понякога, отношениета между брат и сестра, могат да се отличават с по-голяма сложност, отколкото тези между политически формирования.) От Тактун, излетяха 15 кораби-майки, носещи в себе си по 100 военни бързолети, готови за пряк сблъсък в името на възстановяването на спокойствието и мира в цивилизованата част на Вселената. Въпреки, че всички те бяха снабдени с апаратура за пространствено нагъване, с оглед на преодоляването на огромните космически разстояния, им трябваха цели три универсални дни, за да достигнат Астрофикс.
Там, десет от корабите, на един от които беше и самата Гейшън, останаха на далечна орбита около планетата, а пет, предвождани от Презвитер Мхарилекси – бяха изпратени да преценят на място положението и ако е възможно – да го овладеят. Корабите кацнаха малко след втория изгрев, когато видимостта беше възможно най-добра, което обаче, както по-късно се оказа, беше основна грешка. Още при кацането, те бяха обградени от армията на ксиликалците. След кратка, но ожесточена схватка, всички федерални войници бяха трансфирмирани. Включително Мхарилекси. Предавателите на корабите продължаваха да излъчват картините от опустошителното поражение в командната зала на кралския кораб, много след като ксиликалците се оттеглиха, заемайки отново позиции около пещерите на Якунга. Връзка с Тенерал, командира на астрофиксите не можеше да бъде осъществена. Гейшън беше съкрушена.
Тогава, тя направи единственото, което можеше да се направи – свърза се с брат си и го помоли за помощ. Първата реакция на Масаки, беше гняв.
- Как изобщо реши да поведеш военна кампания без да ме известиш, Гейшън? – ядосано крещеше той. – Знаеш, че аз отговарям за отбраната на Федерацията. Не можеш просто да си присвояваш правомощията ми.
- Не се сърди. –опитваше се да го успокои Кралицата – Ситуацията изискваше спешни действия, а ти си далече. Просто трябваше да поема аз командването.
- И какво стана под твое командване? Виждаш ли докъде го докара. Явно имаме работа с мощен, но дълго подценяван от нас враг, притежаващ способността да ни неутрализира напълно, ако не намерим начин да го сразим.
Масаки млъкна замислено, след което решително продължи:
- Слушай сега! Стой в далечна орбита и в никакъв случай не приближавай до ксиликалците. Ако те се опитат да предизвикат космическа битка – отстъпи. Изчакай ме да пристигна и тогава ще решим как да действаме.
Масаки предприе бърза мобилизация на останалата федеративна военна мощ, потегляйки към Астрофикс с 25 кораба, събрани от всички участващи в съюза планети. Нямаше как да се скрие подобно начинание от жителите на планетите, които така или иначе бяха концентрирали вниманието си върху ставащото на Тактун, поради очакваните всенародни тържества. Сега подготовката за честванията рязко се превърна в трепет пред предстоящия решителен сблъсък. Всички медии излъчваха денонощно новини заслучващото се. Стана ясно, че на нито една от 10-те планети, членуващи във Федерацията, не е останал и един ксиликалец. Никой не можеше да си спомни с точност кога и как са напуснали (кой ли обръщаше до този момент особено внимание на ксиликалците?), но този факт беше озадачаващ и красноречив. Явно ксиликалското нападение срещу Астрофикс беше организирано отдавна и всички ксиликалци са били предупредени. Причината, обаче, все още не беше ясна.
Четири универсални дни бяха нужни на Масаки, за да събере армията и да достигне Астрофикс. Ако оцелелите във вътрешния кратер на Якунга астрофикси все още бяха живи, то със сигурност вече бяха на края на силите си. Трябваше да се действа спешно.
И тогава се случи нещо, което обърна събитията и даде силния коз в ръцете на федералната армия, така необходим им за да ги обнадежди за решителната битка: антените на федералните сили прихванаха малък шпионски спътник, идентифициран като астрофикски, който съдържаше кодирано послание от щаба на Тенерал. То гласеше: “Не кацайте по светло. Фотонните вълни усилват трансформиращите способности на ксиликалците и това ги прави непобедими. Тъмнината на пещерите ни спасява. На тъмно те са обикновени бавни и зле обучени войници.”
- Върколаци, но само по светло – възкликна Масаки, след като прочете съобщението. – Ако това е вярно, можем да сме спокойни за изхода. Нападаме след втория залез.
Последвалата битка беше ожесточена, но кратка. Ксиликалската съпротива беше сломена почти моментално, а оцелелите ксиликалци – затворени на тъмно, в пещерите на Якунга. Политическата система на Ксиликал беше родово-гещалтна – семействата представляваха единен организъм с различни функции изпълнявани от всеки от членовете, поради което монархическия род беше разпитван едновременно. Скоро, причината за нападениято стана ясна и за последния жител на космическата Федерация. Скоро, и последния жител на космическата Федерация, освен ликуващ от победата, се чустваше и леко засрамен. Защото се оказа, че ксиликалците, всъщност не са върколаци, а светли енергийни същества, обитаващи планетата си само в истинската си форма – нематериално-светлинна. Опитвайки се да влезат в комуникация с останалите разумни видове във Вселената, те материализираха със силата на мисълта си видими форми, които обаче, предвид разстоянията, губеха голяма част от светлинната си същност и се превръщаха в трудно общуващи и изглеждащи не особено умни, топчести създания. Малко преди нападението, те регистрират на Астрофикс наличие на вируса на, смятаната за отдавна за изчезнала, космическа чума, поразяваща всички форми на съзнателен живот и решават да се намесят, за да предотвратят епидемията. Както се знае, чумата засяга само съзнателните структури на личността, затова, с помощтта на светлинните фотони, ксиликалците изсмукват съзнанието на всички астофикси, препращайки го енергийно на собствената си планета. “Трансформираните”, всъщност са само останалите тела, които чумата няма как да порази, при липсата на съзнание. “Военното нападение” всъщност е било спасителна акция.
- Ето че доброто и лошото отново обърнаха местата си няколко пъти, докато накрая съвсем ни объркаха кое какво е, за да ни покажат, че не трябва да съдим, преди да сме разбрали напълно, това което се случва! – бяха заключителните думи от изказването на Федеративната кралица Гейшън, на слелите се в едно тържества, по случай победата, положителната развръзка, приемането на Ксиликал за нов, почетен, член в междупланетното обединение и честванията за Деня на Кралицата. – Дано всички тези събития, да са ни направили и по-мъдри!
Отново единен като тяло и съзнание, Презвитер Мхарилекси погледна с благодарност гещалтния върховен род на ксиликалците, които вече не му изглеждаха нито грозни, нито глупави. “Определено сме по-мъдри!” помисли той и се усмихна.
Реализация – Гергана Пожарски
32 универсални години след създаването на Междупланетната Федерация и 30 – след като земната кралица Гейшън беше избрана единодушна за върховен неин управляващ, настъпиха времена на изпитания, които без малко да сложат край на все още крехкото междупланетно обединение.
Беше точно по времето, когато подготовката за честванията на Деня на Кралицата бяха в разгара си, а Тактилия – бивша столица на Тактун, и настояща на Федерацията, грееше в цветовете на обединението – зелено, червено и златно, когато централния комуникативен преобразувател завибрира и започна да предава отчаяния зов за помощ на жителите на планетата Астрофикс. Съобщението беше кодирано и при преобразуването се губеше голяма част от детайлите, но това, което недвусмислено ставаше ясно, беше, че Астрофикс е нападната от ксиликалците-върколаци, които само за няколко часа са преодолели напълно както орбиталната, така и наземната защита, прониквайки в сградите на планетното управление и трансформирайки по-голямата част от жителите на планетата. Последните оцелели защитници от армията на Астрофикс, както и няколкото оцелели звездолети от представителната им военна флотилия, са намерили убежище в кратера на Якунга – огромния вътрешен вулкан в западното полукълбо на планетата и с единствения си останал комуникативен преобразувател са успели да изпратят обърканото съобщение, в което молят Междупланетната Федерация да ги защити. Принц Мхарилекси – бивш тактунски главен Изследовател на междузвездните пространства и планетни обиталища и настоящ Презвитер по политическите въпроси във федералното правителсто, взе дипломатически правилното решение да не безпокои Гейшън преди да е проучил основно информацията. След като я проучи обаче, нямаше как да не я обезпокои.
До този момент жителите на планетата Ксиликал не бяха възприемани като заплаха за мира, въпреки че отказаха да се присъединят към Федерацията. Останалите раси се отнасяха с подчертано пренебреженние към тях, смятайки ги за не особено интелигентни и категорично грозни темерути, които стават единствено за обслужващ персонал, и то, ако няма никакви други кандидати. Причина за това отношение можеше да се търси и във факта, че ксиликалците притежаваха една стряскаща способност – при силни емоционални афекти, те можеха да проникнат директно в онази част на всяко съзнание, където се генерираха волевите структури на личното Аз и така да ги преобразуват, че съответната личност да загуби всякаква представа за идентичност и да престане да функционира свободно. Трансформираните се превръщаха в нещо като мудни зомбита, които реагираха само на конкретни първични стимули, свързани с оцеляването – хранеха се, при наличие на храна, отдръпваха се при явна заплаха за живота им и се тъпчеха един в друг, ако изпитваха студ, но през по-голямата част от времето стояха неподвижни, вперили празен поглед пред себе си. За околните, те изглеждаха като изключени. До този момент, бяха регистрирани не повече от няколко десетки подобни случаи на трансформация и се смяташе, че ксиликалците я извършват спонтанно, без предварителен умисъл, а по-скоро като реакция на неконтролируем афект. Въпреки това, поради тази си способност, останалите раси ги наричаха върколаци и определено избягваха контактите си с тях. Сега обаче, стана ясно, че те можеха да контролират тази си способност за енергийно изсмукване, защото, според съобщението получено от Астрофикс, 90 % от жителите на планетата бяха трансформирани. Последните снимки, направени от една от оцелелите спътникови бази около Астрофикс, показваха огромни струпвания от астрофикси, а техниката не регистрираше нито едно движение от тяхна страна – очевидно ставаше въпрос за трансформирани. Малко преди предаването от спътника да спре окончателно (явно унищожен от от намиращите се в орбита ксиликалски кораби), стана ясно, че основните военни части на нападателите, са съсредоточени около пещерите на кратера Якунга. Явно целта беше тоталното унищожаване на оцелелите астрофикси.
- Трябва да прекратим подготовката за тържествата – взе решение Мхарилекси. – Кралица Гейшън трябва да бъде уведомена за случващото се.
След като изслуша краткия обзор на ситуацията, Гейшън взе крайно решение: обявяване на тревога 6-та степен – най-високата от всички и до този момент хипотетична, която можеше да се обяви само в случай на пряка заплаха за съществуването на междупланетната цивилизация. Пълчищата трансфирмирани астрофикси от спътниковите снимки, бяха достатъчно основание за това й решение.
Въпреки това, всичко трябваше да протече напълно секретно. Празничните знамена в Тактилия не трябваше да бъдат сваляни, украсата – не трябваше да се прибира, честванията – засега да не се отлагат. Гейшън изрично нареди брат й, изпълняващ длъжността Министър на отбраната на Федералното правителство и намиращ се на проучвателна мисия в покрайнините на мъглявината Амбър в съзвездието Двоен колан, да не бъде известяван засега. Причината, която тя изтъкна беше, че той трябва да довърши мисията си, но всъщност на нея й се искаше отново да му докаже, че от двамата, тя е по-добрия стратег в рискови ситуации. (Понякога, отношениета между брат и сестра, могат да се отличават с по-голяма сложност, отколкото тези между политически формирования.) От Тактун, излетяха 15 кораби-майки, носещи в себе си по 100 военни бързолети, готови за пряк сблъсък в името на възстановяването на спокойствието и мира в цивилизованата част на Вселената. Въпреки, че всички те бяха снабдени с апаратура за пространствено нагъване, с оглед на преодоляването на огромните космически разстояния, им трябваха цели три универсални дни, за да достигнат Астрофикс.
Там, десет от корабите, на един от които беше и самата Гейшън, останаха на далечна орбита около планетата, а пет, предвождани от Презвитер Мхарилекси – бяха изпратени да преценят на място положението и ако е възможно – да го овладеят. Корабите кацнаха малко след втория изгрев, когато видимостта беше възможно най-добра, което обаче, както по-късно се оказа, беше основна грешка. Още при кацането, те бяха обградени от армията на ксиликалците. След кратка, но ожесточена схватка, всички федерални войници бяха трансфирмирани. Включително Мхарилекси. Предавателите на корабите продължаваха да излъчват картините от опустошителното поражение в командната зала на кралския кораб, много след като ксиликалците се оттеглиха, заемайки отново позиции около пещерите на Якунга. Връзка с Тенерал, командира на астрофиксите не можеше да бъде осъществена. Гейшън беше съкрушена.
Тогава, тя направи единственото, което можеше да се направи – свърза се с брат си и го помоли за помощ. Първата реакция на Масаки, беше гняв.
- Как изобщо реши да поведеш военна кампания без да ме известиш, Гейшън? – ядосано крещеше той. – Знаеш, че аз отговарям за отбраната на Федерацията. Не можеш просто да си присвояваш правомощията ми.
- Не се сърди. –опитваше се да го успокои Кралицата – Ситуацията изискваше спешни действия, а ти си далече. Просто трябваше да поема аз командването.
- И какво стана под твое командване? Виждаш ли докъде го докара. Явно имаме работа с мощен, но дълго подценяван от нас враг, притежаващ способността да ни неутрализира напълно, ако не намерим начин да го сразим.
Масаки млъкна замислено, след което решително продължи:
- Слушай сега! Стой в далечна орбита и в никакъв случай не приближавай до ксиликалците. Ако те се опитат да предизвикат космическа битка – отстъпи. Изчакай ме да пристигна и тогава ще решим как да действаме.
Масаки предприе бърза мобилизация на останалата федеративна военна мощ, потегляйки към Астрофикс с 25 кораба, събрани от всички участващи в съюза планети. Нямаше как да се скрие подобно начинание от жителите на планетите, които така или иначе бяха концентрирали вниманието си върху ставащото на Тактун, поради очакваните всенародни тържества. Сега подготовката за честванията рязко се превърна в трепет пред предстоящия решителен сблъсък. Всички медии излъчваха денонощно новини заслучващото се. Стана ясно, че на нито една от 10-те планети, членуващи във Федерацията, не е останал и един ксиликалец. Никой не можеше да си спомни с точност кога и как са напуснали (кой ли обръщаше до този момент особено внимание на ксиликалците?), но този факт беше озадачаващ и красноречив. Явно ксиликалското нападение срещу Астрофикс беше организирано отдавна и всички ксиликалци са били предупредени. Причината, обаче, все още не беше ясна.
Четири универсални дни бяха нужни на Масаки, за да събере армията и да достигне Астрофикс. Ако оцелелите във вътрешния кратер на Якунга астрофикси все още бяха живи, то със сигурност вече бяха на края на силите си. Трябваше да се действа спешно.
И тогава се случи нещо, което обърна събитията и даде силния коз в ръцете на федералната армия, така необходим им за да ги обнадежди за решителната битка: антените на федералните сили прихванаха малък шпионски спътник, идентифициран като астрофикски, който съдържаше кодирано послание от щаба на Тенерал. То гласеше: “Не кацайте по светло. Фотонните вълни усилват трансформиращите способности на ксиликалците и това ги прави непобедими. Тъмнината на пещерите ни спасява. На тъмно те са обикновени бавни и зле обучени войници.”
- Върколаци, но само по светло – възкликна Масаки, след като прочете съобщението. – Ако това е вярно, можем да сме спокойни за изхода. Нападаме след втория залез.
Последвалата битка беше ожесточена, но кратка. Ксиликалската съпротива беше сломена почти моментално, а оцелелите ксиликалци – затворени на тъмно, в пещерите на Якунга. Политическата система на Ксиликал беше родово-гещалтна – семействата представляваха единен организъм с различни функции изпълнявани от всеки от членовете, поради което монархическия род беше разпитван едновременно. Скоро, причината за нападениято стана ясна и за последния жител на космическата Федерация. Скоро, и последния жител на космическата Федерация, освен ликуващ от победата, се чустваше и леко засрамен. Защото се оказа, че ксиликалците, всъщност не са върколаци, а светли енергийни същества, обитаващи планетата си само в истинската си форма – нематериално-светлинна. Опитвайки се да влезат в комуникация с останалите разумни видове във Вселената, те материализираха със силата на мисълта си видими форми, които обаче, предвид разстоянията, губеха голяма част от светлинната си същност и се превръщаха в трудно общуващи и изглеждащи не особено умни, топчести създания. Малко преди нападението, те регистрират на Астрофикс наличие на вируса на, смятаната за отдавна за изчезнала, космическа чума, поразяваща всички форми на съзнателен живот и решават да се намесят, за да предотвратят епидемията. Както се знае, чумата засяга само съзнателните структури на личността, затова, с помощтта на светлинните фотони, ксиликалците изсмукват съзнанието на всички астофикси, препращайки го енергийно на собствената си планета. “Трансформираните”, всъщност са само останалите тела, които чумата няма как да порази, при липсата на съзнание. “Военното нападение” всъщност е било спасителна акция.
- Ето че доброто и лошото отново обърнаха местата си няколко пъти, докато накрая съвсем ни объркаха кое какво е, за да ни покажат, че не трябва да съдим, преди да сме разбрали напълно, това което се случва! – бяха заключителните думи от изказването на Федеративната кралица Гейшън, на слелите се в едно тържества, по случай победата, положителната развръзка, приемането на Ксиликал за нов, почетен, член в междупланетното обединение и честванията за Деня на Кралицата. – Дано всички тези събития, да са ни направили и по-мъдри!
Отново единен като тяло и съзнание, Презвитер Мхарилекси погледна с благодарност гещалтния върховен род на ксиликалците, които вече не му изглеждаха нито грозни, нито глупави. “Определено сме по-мъдри!” помисли той и се усмихна.
четвъртък, 7 януари 2010 г.
ТАКТУН
Идея и диктовка – Мишо – Фам Ван Виет
Реализация – Гергана Пожарски
Годината, когато извънземните от планетата Тактун масово се преселиха на Земята, беше 2509 след Христа. Въпрос на политическа грешка беше това, че тяхното любопитство спрямо структурирането на земната цивилизация, беше прието за нападение. Открили събратя по разум в лицето на земляните, те се опитаха да разберат повече за живота на Земята, но самият им вид компроментираше добрите им намерения – никой не би могъл да общува спокойно с четириръки гиганти без глава. Към този момент, земното правителство се оглавяваше от кралица Гейшън, изборно носеща тази длъжност вече 3-ти мандат. Произходът й внушаваше доверие – тя принадлежеше към династията Ямацуки, династия управлявала 7 пъти успешно Земята, за последнитее 400 години. Но този път кралицата допусна да бъде подведена от външността на тактунците и ги прие безусловно за врагове, без да се опита да осъществи с тях по-ползотворен предварителен контакт. Използвайки властта си, тя свика всички годни за военна служба земляни, да се включат в сформирането на отбранителна армия, под лозунга “Извънземни, Земята си е наша.”
Видели се нападнати, тактунците трябваше да предприемат конкретни действия. Откритата от техния всепризнат учен Амче технология за резониране на междумолекулното пространство ги беше въоръжила с непробиваемите от лазерно оръжие резониращи щитове, които те включиха своевременно, за да предпазят намиращият се в земна орбита техен базов кораб от летящите към тях 10 кораба- майки, всеки с по стотина бързоманеврени военни земникръстосвачи на борда. Командването на земната армада беше поето лично от Масаки – брат на Гейшън и министър на отбраната на земното правителство. Тактическите умения на Масаки се заключаваха в теоретичната подготовка, която той беше преминал, четейки трудовете на всепризнатите военни стратези от времето, когато на Земята все още са се водели войни. Затова и изненадата му от повредите на два от корабите му, нанесени от рикошетите на собствените му лазерни оръдия, сблъскали се с резониращите щитове на тактунците, беше съизмерима с природно бедствие, което приближените му командири на корабите майки се опитаха да тушират, засипвайки го с множество предложения за изход от ситуацията.
- Командир Масаки – крещеше Пайлън от Т3 – разрешете да се врежа в щита при пълна тяга. Няма начин да не направим пробив, макар и с цената на загуба на кораба.
- Фокусиран лазер в точка, по-малка от микрон при продължително въздействие ще доведе до напукване на щита. Ако изтъним лазерите на всички кораби и ги насочим към конкретна повърхност, ще успеем, командир Масаки – беше предложението на Фасик от Т7.
- Настоявам за отстъпление и изчакване на подкрепление за масирана атака – опитваше се да надвика останалите Тесал от Т1.
Притиснат от обстоятелствата, Масаки взе комплексно решение за отстъпление на част от армадата в очакване на подкреплението, а с оставащите 5 кораба да бъдат пробвани различни варианти за сломяване на защитата на тактунците. Но времето, необходимо за вземането на това решение, беше достатъчо, за да могат тактунците да включат в действие бавнозагряващия, но пък безотказен растителен реактор за убиване на електрически импулси, който доведе до цялостно спиране на всички електромагнитни вълни върху 5-те, намиращи се по-близо до тактунската база земни кораби, което ги направи изцяло неуправляеми и подвластни единствено на гравитационните сили.
Сломен от поражението, Масаки върна към Земята два от оставащите кораби майки, а с останалите три, един от които беше неговият, земният главнокомандващ предприе отчаяно нападение. Но миг преди да се врежат в щитовете на тактунците, форсирани до максимална скорост, те бяха прихванати от тактунските забавители на вибрации и бяха плавно пренесени през защитата, за да бъдат доставени безопасно до Кантадария Понтарекда Мхарилекси – Главен изследовател на междузвездните пространства и планетни обиталища, който предвождаше тактунската експедиция. Отново въпрос на културен и междувидов сблъсък беше последвалата смърт на 2874 от 3000-те земни бойци в трите кораба, получили алергичен шок от непознатото за организмите им вещество терсин, отделящо се при използването на забавителите. Така до Мхарилекси стигнаха само 126 земляни, между които и Масаки.
Междувременно, в замъка поместващ земното правителство, кралица Гейшън заседаваше с министрите, в опит да се справят с надвисналата, според тях, смъртоносна заплаха за цялата планета, идваща от кръжащите в орбита тактунци. Известени за поражението и за залавянето на Масаки, те обсъждаха различни стратегии за отбрана, но нито едно от предложенията не беше достатъчно конструктивно, за да бъде прието от всички и приложено незабавно. Евакуация не беше възможна – нямаше време за това. Нападение в орбита също – десетте кораба-майки, изпратени вече срещу инопланетяните, съставляваха цялата налична космическа мощ на Земята. Полевата отбрана на земната повърхност, беше отчаяно решение със съмнителен успех.
И в този момент, кралица Гейшън се сети да постави най-важния въпрос:
- Всъщност, знае ли някой каква е целта на извънземните?
Последвалото мълчание беше красноречиво.
- Заповядвам всички налични военни сили да заемат позиции под включените наземни щитове, които да бъдат преместени така, че да не включват правителствения замък!
- Но госпожо - опита се да се противопостави министъра по социалните въпроси – това може да означава край на твърдината на земната династическа демокрация. Ако разрушат замъка – разрушават и политическото ни управление.
- Тишина – ревна кралицата с глас, притежаващ властните интонации на поколения земни монарси. – Отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки. Нареждам всички, освен двамата ръководители на личната ми охрана и защитните роботи, да напуснат правителствения замък и да се скрият под щитовете. Оттук-нататък, аз поемам нещата. Ако не се видим повече, желанието ми е да се проведе всеобщ династически демократичен избор за нов крал. Възражения няма да приема.
След половин час, целият замък беше празен (нещо, само по себе си уникално като явление, за една площ с големината на малка държава и обичайно обитавана от няколко милиона човека), а по коридорите се разминаваха само обслужващите и защитни роботи. В заседателната зала, Гейшън очакваше тактунците, за чието кацане в близост до замъка, вече й беше докладвано.
Лично Мхарилекси, главния изследовател на междузвездните пространства и планетни обиталища, предвождаше малката инопланетянска делегация, за среща с други видове. Всички нейни членове, бяха специалисти по междувидов превод, владеещи техники за пряко интелектуално проникване и нефизическо общуване.
- Идваме с мир – провикнаха се те вкупом, още при влизането си, директно в мозъка на Гейшън, за да предотвратят по-нататъшни безсмислени сблъсъци между двете цивилизации.
- А, защо не го съобщихте по-рано? – гневно попита Гейшън по конвенционалния звуков начин.
- Нямаше да ни разберете, прякото интелектуално проникване и нефизическо общуване е метод, можещ да се прилага само на къси разстояния между общуващите субекти. Не е нужно да говорите, ние разбираме това, което си мислите, а не звуците, които издавате.
- Мерси за предложението, но аз си имам своите техники за общуване.- тихо отговори кралицата, след което по-високо добави – Значи, да разбираме, че вие не сте лошите?
- Докато не избавите мисленето си от противопоставянето добър-лош, няма как да пристъпите на следващото еволюционно стъпало на развитие. Всеки факт в безкрайното случване на Вселената, е морално неутрален. Възприемащото съзнание го прави да изглежда добър или лош. Но дори и така, той, в едно и също време, може да бъде възприеман като добър от едни съзнания и като лош от други. Например, изоставянето на дете, почти винаги се схваща като нещо лошо, но ако това дете, пораствайки без близки съумее да научи повече, за човешката природа, отколкото ако би имало подкрепата на предпазващата го от разочарования среда на семейството му, то би се превърнало в по-голям фактор за обществено развитие. Което пък се възприема като добро. Добро и лошо не съществуват. Те само биват привнасяни като значения.
Гейшън слушаше замислено първия си истински урок по вселенски морал, опитвайки си да си представи бъдещето на своята планета, без понятията добро и лошо. Това бъдеще, май беше хубаво.
Реализация – Гергана Пожарски
Годината, когато извънземните от планетата Тактун масово се преселиха на Земята, беше 2509 след Христа. Въпрос на политическа грешка беше това, че тяхното любопитство спрямо структурирането на земната цивилизация, беше прието за нападение. Открили събратя по разум в лицето на земляните, те се опитаха да разберат повече за живота на Земята, но самият им вид компроментираше добрите им намерения – никой не би могъл да общува спокойно с четириръки гиганти без глава. Към този момент, земното правителство се оглавяваше от кралица Гейшън, изборно носеща тази длъжност вече 3-ти мандат. Произходът й внушаваше доверие – тя принадлежеше към династията Ямацуки, династия управлявала 7 пъти успешно Земята, за последнитее 400 години. Но този път кралицата допусна да бъде подведена от външността на тактунците и ги прие безусловно за врагове, без да се опита да осъществи с тях по-ползотворен предварителен контакт. Използвайки властта си, тя свика всички годни за военна служба земляни, да се включат в сформирането на отбранителна армия, под лозунга “Извънземни, Земята си е наша.”
Видели се нападнати, тактунците трябваше да предприемат конкретни действия. Откритата от техния всепризнат учен Амче технология за резониране на междумолекулното пространство ги беше въоръжила с непробиваемите от лазерно оръжие резониращи щитове, които те включиха своевременно, за да предпазят намиращият се в земна орбита техен базов кораб от летящите към тях 10 кораба- майки, всеки с по стотина бързоманеврени военни земникръстосвачи на борда. Командването на земната армада беше поето лично от Масаки – брат на Гейшън и министър на отбраната на земното правителство. Тактическите умения на Масаки се заключаваха в теоретичната подготовка, която той беше преминал, четейки трудовете на всепризнатите военни стратези от времето, когато на Земята все още са се водели войни. Затова и изненадата му от повредите на два от корабите му, нанесени от рикошетите на собствените му лазерни оръдия, сблъскали се с резониращите щитове на тактунците, беше съизмерима с природно бедствие, което приближените му командири на корабите майки се опитаха да тушират, засипвайки го с множество предложения за изход от ситуацията.
- Командир Масаки – крещеше Пайлън от Т3 – разрешете да се врежа в щита при пълна тяга. Няма начин да не направим пробив, макар и с цената на загуба на кораба.
- Фокусиран лазер в точка, по-малка от микрон при продължително въздействие ще доведе до напукване на щита. Ако изтъним лазерите на всички кораби и ги насочим към конкретна повърхност, ще успеем, командир Масаки – беше предложението на Фасик от Т7.
- Настоявам за отстъпление и изчакване на подкрепление за масирана атака – опитваше се да надвика останалите Тесал от Т1.
Притиснат от обстоятелствата, Масаки взе комплексно решение за отстъпление на част от армадата в очакване на подкреплението, а с оставащите 5 кораба да бъдат пробвани различни варианти за сломяване на защитата на тактунците. Но времето, необходимо за вземането на това решение, беше достатъчо, за да могат тактунците да включат в действие бавнозагряващия, но пък безотказен растителен реактор за убиване на електрически импулси, който доведе до цялостно спиране на всички електромагнитни вълни върху 5-те, намиращи се по-близо до тактунската база земни кораби, което ги направи изцяло неуправляеми и подвластни единствено на гравитационните сили.
Сломен от поражението, Масаки върна към Земята два от оставащите кораби майки, а с останалите три, един от които беше неговият, земният главнокомандващ предприе отчаяно нападение. Но миг преди да се врежат в щитовете на тактунците, форсирани до максимална скорост, те бяха прихванати от тактунските забавители на вибрации и бяха плавно пренесени през защитата, за да бъдат доставени безопасно до Кантадария Понтарекда Мхарилекси – Главен изследовател на междузвездните пространства и планетни обиталища, който предвождаше тактунската експедиция. Отново въпрос на културен и междувидов сблъсък беше последвалата смърт на 2874 от 3000-те земни бойци в трите кораба, получили алергичен шок от непознатото за организмите им вещество терсин, отделящо се при използването на забавителите. Така до Мхарилекси стигнаха само 126 земляни, между които и Масаки.
Междувременно, в замъка поместващ земното правителство, кралица Гейшън заседаваше с министрите, в опит да се справят с надвисналата, според тях, смъртоносна заплаха за цялата планета, идваща от кръжащите в орбита тактунци. Известени за поражението и за залавянето на Масаки, те обсъждаха различни стратегии за отбрана, но нито едно от предложенията не беше достатъчно конструктивно, за да бъде прието от всички и приложено незабавно. Евакуация не беше възможна – нямаше време за това. Нападение в орбита също – десетте кораба-майки, изпратени вече срещу инопланетяните, съставляваха цялата налична космическа мощ на Земята. Полевата отбрана на земната повърхност, беше отчаяно решение със съмнителен успех.
И в този момент, кралица Гейшън се сети да постави най-важния въпрос:
- Всъщност, знае ли някой каква е целта на извънземните?
Последвалото мълчание беше красноречиво.
- Заповядвам всички налични военни сили да заемат позиции под включените наземни щитове, които да бъдат преместени така, че да не включват правителствения замък!
- Но госпожо - опита се да се противопостави министъра по социалните въпроси – това може да означава край на твърдината на земната династическа демокрация. Ако разрушат замъка – разрушават и политическото ни управление.
- Тишина – ревна кралицата с глас, притежаващ властните интонации на поколения земни монарси. – Отчаяните ситуации изискват отчаяни мерки. Нареждам всички, освен двамата ръководители на личната ми охрана и защитните роботи, да напуснат правителствения замък и да се скрият под щитовете. Оттук-нататък, аз поемам нещата. Ако не се видим повече, желанието ми е да се проведе всеобщ династически демократичен избор за нов крал. Възражения няма да приема.
След половин час, целият замък беше празен (нещо, само по себе си уникално като явление, за една площ с големината на малка държава и обичайно обитавана от няколко милиона човека), а по коридорите се разминаваха само обслужващите и защитни роботи. В заседателната зала, Гейшън очакваше тактунците, за чието кацане в близост до замъка, вече й беше докладвано.
Лично Мхарилекси, главния изследовател на междузвездните пространства и планетни обиталища, предвождаше малката инопланетянска делегация, за среща с други видове. Всички нейни членове, бяха специалисти по междувидов превод, владеещи техники за пряко интелектуално проникване и нефизическо общуване.
- Идваме с мир – провикнаха се те вкупом, още при влизането си, директно в мозъка на Гейшън, за да предотвратят по-нататъшни безсмислени сблъсъци между двете цивилизации.
- А, защо не го съобщихте по-рано? – гневно попита Гейшън по конвенционалния звуков начин.
- Нямаше да ни разберете, прякото интелектуално проникване и нефизическо общуване е метод, можещ да се прилага само на къси разстояния между общуващите субекти. Не е нужно да говорите, ние разбираме това, което си мислите, а не звуците, които издавате.
- Мерси за предложението, но аз си имам своите техники за общуване.- тихо отговори кралицата, след което по-високо добави – Значи, да разбираме, че вие не сте лошите?
- Докато не избавите мисленето си от противопоставянето добър-лош, няма как да пристъпите на следващото еволюционно стъпало на развитие. Всеки факт в безкрайното случване на Вселената, е морално неутрален. Възприемащото съзнание го прави да изглежда добър или лош. Но дори и така, той, в едно и също време, може да бъде възприеман като добър от едни съзнания и като лош от други. Например, изоставянето на дете, почти винаги се схваща като нещо лошо, но ако това дете, пораствайки без близки съумее да научи повече, за човешката природа, отколкото ако би имало подкрепата на предпазващата го от разочарования среда на семейството му, то би се превърнало в по-голям фактор за обществено развитие. Което пък се възприема като добро. Добро и лошо не съществуват. Те само биват привнасяни като значения.
Гейшън слушаше замислено първия си истински урок по вселенски морал, опитвайки си да си представи бъдещето на своята планета, без понятията добро и лошо. Това бъдеще, май беше хубаво.
Абонамент за:
Коментари (Atom)